Отчетни данни на КЕВР за 2024 г. · 33 оператора с одобрени бизнес планове

ВиК Атлас 2024

Четири гледни точки към една и съща система: къде в страната какво се случва; кой елемент какво измерва, контролира и какъв ефект дава; кои проекти с какъв бюджет постигат коя цел; и кой какво носи и печели. Всички числа съвпадат със стратегията „ВиК Дигитал 2032“.

Източник Годишен доклад и сравнителен анализ на ВиК сектора за 2024 г. Приет Протокол № 316 / 12.11.2025 г. Картата реални граници на областите (geoBoundaries) · реки и язовири (OpenStreetMap) · оператори в областните центрове · водовземания по координати от разрешителните
Общи загуби · ПК4б
60,25%Дългосрочно регулаторно ниво 49%. Нито един голям оператор не го постига, освен Софийска вода и Благоевград.
Зони с постоянно измерване · ПК6
35,3%1 869 от 5 302 водомерни зони. Четири оператора отчитат под 1%.
Оператори с внедрена ГИС
3 / 33Само Софийска вода, ВиК Варна и ВиК Стара Загора. Срокът за големите изтече края на 2018 г.
Аварии · ПК5
88,6Брой на 100 км годишно при цел 60. Общо 66 253 аварии за годината. Анализът на КЕВР от 16.10.2025 г.: при 12 от 28 регионални оператора загубите растат 2020–2024.
Оцвети по

Подложката е реалната карта на областите. Размерът на кръга е подадената вода на вход водоснабдителна система — от 0,8 млн. м³ (Брацигово) до 142,4 млн. м³ (Софийска вода). Щракни върху оператор за подробности.

Всички 33 ВиК оператора с одобрени бизнес планове, подредени по подадена вода на вход. Щракни върху заглавие на колона за сортиране. ПК стойностите са отчет за 2024 г.

Стратегическият документ, от който идват целите, проектите и бюджетите: ВиК Дигитал 2032. Технологиите, цените и разчетът за дистанционното отчитане: wM-Bus Разчет. Всички стойности са отчетни данни на ВиК операторите, приети от КЕВР в Годишния доклад и сравнителен анализ на ВиК сектора за 2024 г. Комисията отбелязва в самия доклад, че отчетените стойности за зониране, за водомерите на СВО и за активния контрол на течовете не могат да бъдат верифицирани от външни източници — числата тук следва да се четат като това, което операторите отчитат. Границите на областите са от geoBoundaries (CC BY 4.0), опростени; реките, потоците и язовирите са от OpenStreetMap (© OpenStreetMap contributors, лиценз ODbL; извлечение от 13.09.2026: реки с етикет waterway=river, потоци с име и водни обекти с площ над 5 ha, опростени под половин пиксел; областта на водния обект е по центроида му, а „водовземане до 1 km“ е по правоъгълник около очертанието) — OSM е доброволческа карта, около 600 от водните обекти на картата са без име; кои язовири са „комплексни и значими“ е по Приложение № 1 към чл. 13 от Закона за водите, а обемът и котата на 25-те най-големи са по bg.wikipedia „Списък на язовирите в България“; точките на операторите стоят в областните центрове и не изобразяват граници на обособени територии, а водовземанията — на координатите от разрешителните. Броят на индивидуалните водомери и делът на дистанционното отчитане не се събират като отчетни данни и не присъстват тук. ГИС е показана два пъти: „ГИС (статус по КЕВР)“ е оценката на регулатора дали регистърът по НРКВКУ е доказан (ВНЕДРЕН при 3 от 33) — това не е наличие на софтуер; „ГИС на практика“ е информация на Български ВиК холдинг от 14.09.2026 (има при 16, в процес при 5, неизвестно за 12), непроверена и без данни за пълнотата и актуалността на слоя; проучването на UDIH (2025, 19 оператора) дава подобна картина.