ВиК Дигитал 2032

Как се чете документът. Части III–VI отговарят на „защо“: холдингът, числата, нормите, измерването. Части VII–XI отговарят на „какво“: цели, архитектура, проекти, бюджет, вълни. Част XII отговаря на „как“: управление, рискове и седемте решения, които се искат сега. Интерактивният ВиК Атлас 2024 показва същите данни по оператори и по елементи на системата.

Функции

Уставната мисия на холдинга е институционална, административна, регулаторна, финансова и експертна подкрепа на държавните ВиК оператори. На практика това се разгръща в пет роли, всяка от които е носител на различна част от дигиталната програма:

• Собственик — упражнява правата на държавата в 27 дружества: устави, договори за управление, решения на общото събрание.
• Финансиращ — увеличава капитала на дружествата, отпуска и обслужва заеми, поема кредитна експозиция.
• Инвестиционен координатор — координира и управлява инвестиционните дейности и поддържането на ВиК инфраструктурата в групата.
• Оздравител — заявената причина за създаването му: финансово и оперативно стабилизиране на дружествата.
• Платформен доставчик — вече има прецедент с обособяване на споделени дружества в групата („ВиК Енерджи Груп“ ЕООД), което е директният модел за споделени дигитални и кибер функции.

Трите реални лоста — и техните граници

Холдингът не е регулатор и не е собственик на публичните ВиК активи. Затова национален обхват не се постига с корпоративни решения, а с комбинация от три лоста плюс регулаторен партньор:

Физически периметър

Водният баланс на сектора, 2024 г.

Разривите, които дигитализацията адресира директно

Измерването на водовземането

Това е най-важната находка за темата „датчици на точките на водозахващане“. По данни на самите оператори:

Почти една пета от водата, която влиза в системата, е оценена, не измерена. КЕВР отбелязва, че това не се допуска съгласно чл. 194а от Закона за водите. Докато това е така, водният баланс на страната е конструкция, а не измерване — и всяка цел за загуби е недоказуема в двете посоки.

Дигитална зрялост: какво липсва

При проверката на 36 оператора през 2025 г. за отчетната 2024 г. КЕВР е установила следното ниво на внедряване на изискуемите регистри — при нормативни срокове, изтекли през 2018–2021 г.:

1. NIS2 и Законът за киберсигурност

Директива (ЕС) 2022/2555 е транспонирана със Закон за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност — приет от Народното събрание на 05.02.2026 г., обнародван в ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г., в сила от същата дата. Обхватът се разширява от 6 на 18 сектора и изрично включва „снабдяване и дистрибуция на питейна вода“ и „отпадъчни води“ като сектори с висока критичност.

Практическото следствие е специфично за водния сектор: NIS2 съответствието опира до OT средата — SCADA, PLC, телеметрия, помпени станции — а не до офисната ИТ инфраструктура. Точно тази среда програмата ще разшири многократно. Затова киберсигурността не е отделен проект след другите, а условие за приемане на всеки от тях.

2. Устойчивост на критичните субекти (CER)

Директива (ЕС) 2022/2557 обхваща 11 сектора, включително питейна вода и отпадъчни води, и изисква оценки на риска, планове за устойчивост и непрекъснатост на основните услуги. Срокът за транспониране е бил 18.10.2024 г.; проектът на Закон за устойчивост на критичните субекти е бил в обществена консултация до 26.06.2025 г. ВиК операторите следва да очакват идентификация като критични субекти — режим, който върви паралелно с NIS2 и изисква същите данни за активите, но за физическа устойчивост.

3. Директива (ЕС) 2020/2184 за питейната вода

• Оценка на течовете по метода на инфраструктурния индекс на течовете (ILI) или друг подходящ метод — задължителна за операторите, доставящи ≥ 10 000 м³/ден или обслужващи ≥ 50 000 души; резултатите се докладват на Комисията до 12.01.2026 г.
• Оценка и управление на риска по водосбори, водоснабдителни системи и вътрешни системи. КЕВР е заела позиция, че изготвянето на тези оценки не следва да е ангажимент на операторите, стопанисващи публични системи по договор, а на органите, провеждащи държавната политика — въпрос, който остава открит в проекта на ЗВиК.

ILI изисква три неща, които секторът в момента няма в достатъчна степен: достоверен обем на вход, регистър на активите с дължини и брой СВО и измерено средно налягане. Тоест DWD и NIS2 изискват едни и същи основи.

4. Национална рамка и вече съществуващи системи

Кой притежава приходния водомер

Наредба № 4 от 14.09.2004 г. разделя отговорността недвусмислено. Водопроводните отклонения с водомерните възли са част от общите мрежи на водоснабдителните системи и се изграждат и поддържат от операторите:

Колко абонати вече са с дистанционно отчитане

Няма публикувано национално число и КЕВР не го събира като показател. В целия регулаторен инструментариум за ВиК думата „дистанционно“ се среща на едно място — и точно то е важното:

• В указанията за НРКВКУ за 2027–2031 г. регистърът на водомерите на СВО вече задължително съдържа характеристика „начин на отчитане (визуален отчет, дистанционно)“. Данните ще станат отчетни от 2027 г. и ще излязат публично в сравнителния анализ за 2027 г. — реално края на 2028 г.
• Няма показател за качество за дистанционно отчитане за периода 2027–2031. Регулаторът ще знае числото, но няма да го управлява. Това е конкретна и поправима дупка, докато наредбата още не е приета.

Оценката за текущото проникване при приходните водомери е под 2%. Основанието: нито един оператор не отчита програма в мащаб — проектът на „Софийска вода“ от януари 2024 г. е описан като пилотен в избран квартал и „първи реален проект“, новаторски дори за Veolia.

Сравнителният ориентир: топлофикацията

Формулирано направо: водомерът за топла вода в един апартамент е с твърда норма и над 60% изпълнение, а водомерът за студена вода до него — без норма и на практика нулево проникване. Няма европейско задължение за дистанционно отчитане на студената вода. Изборът е изцяло национален.

Каква норма е редно да се приеме

Не препоръчвам копиране на модела от топлофикацията. Той работи, но чрез еднократен удар по домакинствата с фиксирана дата и е политически скъп. По-добрият подход разделя нормата по функция, а не по срок, защото дистанционното отчитане прави две различни неща:

• Хидравлична стойност — водовземане, резервоари, граници на водомерни зони, големи потребители. Това са 50–80 хил. точки, собственост на ВиК, и точно те локализират загубите. Нормата тук е 100% до 2029 г., безусловно, и струва под 10% от бюджета на AMI програмата.
• Фактурна стойност — индивидуалните водомери. Прекратява спора за „разпределената разлика“, но не намалява физическите загуби с нито един кубик, а разходът пада върху домакинствата. Нормата тук е „дистанционно при подмяна“.

Същата цел като в целевите нива по-долу — 60% до 2032 г. — но постигната като изискване към и без това извършваната подмяна, а не като нова програма за еднократно харчене: ≈ 9 млн. €/год разлика в цената вместо ≈ 190 млн. € наведнъж.

Каква инфраструктура вече има

Повече, отколкото изглежда — но почти нищо от нея не е изградено от ВиК операторите.

Неизползваният актив, който заслужава проверка преди фиксиране на бюджета

Марките, които ВиК Бургас поддържа — Techem OMS, Sontex, QUNDIS, Engelmann — са марки за дялово разпределение, не за ВиК. Тоест топлинните счетоводители вече са изградили радио инфраструктура (wM-Bus / OMS на 868 MHz, с концентратори и walk-by мрежи) в апартаментите на 60–80% от клиентите на топлофикациите — над 236 хил. клиенти само при един доставчик. В същите тези апартаменти стоят и водомерите за студена вода.

Технически ВиК може да чете студената вода през вече съществуващата инфраструктура на дяловото разпределение — това е въпрос на споразумение за обмен на данни и съвместимост на протокола, не на нова инвестиция. Ако е осъществимо в мащаб, първата фаза на AMI в градовете с централно топлоснабдяване може да поевтинее в пъти.

Цел 1 · Всеки кубик се измерва

Пълно измерване на входа на системата — при водоизточника, на резервоарите и на границите на водомерните зони. Това е фундаментът, върху който всичко останало става възможно.

Цел 2 · Загубите стават локализуеми

Преход от „знаем, че губим 60%“ към „знаем къде, колко и с какъв приоритет“ — воден баланс по зони по методиката на IWA, с нощен минимален дебит и активен контрол на течовете.

Цел 3 · Секторът е управляем върху едни данни

Една проверима основа за цени, тарифи, бизнес планове, инвестиционни решения и секторни политики — с автоматична регулаторна отчетност вместо ръчно попълвани форми.

Цел 4 · Устойчивост и съответствие

NIS2 и CER съответствие за цялата група, включително OT средата, с 24/7 способност за откриване и докладване.

Цел 5 · Отношението с потребителя и държавата е дигитално

Електронни ВиК услуги, дистанционно отчитане, единен документооборот в групата и обмен с електронното управление без хартия.

Три архитектурни правила, които пестят най-много пари

1. Един модел на данните, много системи. Не се сменят работещи билинг системи (33 от 36 оператора имат внедрени); сменя се начинът, по който данните излизат от тях. Задължителен единен модел + API, доброволен избор на софтуер.
2. Мултитенантност от ден 1. Консолидацията към 28 области ще преподреди дружествата в хода на програмата. Всяка централна система се проектира с наематели, а не с инстанции на дружество.
3. Без vendor lock-in на протоколно ниво. Отворени протоколи за телеметрия и AMI, собственост на данните у оператора, изнасяне на данните като договорно право — иначе вторият етап на AMI ще се купува при монополни условия.

Мащабът в контекст

• Средно 56 млн. €/год CAPEX за седем години — при отчетени инвестиции в сектора за 2024 г. от 242 млн. лв. (≈ 124 млн. €).
• Дигитализацията е около 10% от инвестиционния ресурс на сектора, но определя ефективността на останалите 90%: без зониране и измерване рехабилитацията на мрежата се планира по усещане.
• Установеният OPEX от 31 млн. €/год е ≈ 6% от приходите на сектора (1 046 млн. лв. ≈ 535 млн. € за 2024 г.) — реалистично за комунално предприятие с OT и AMI, но задължително трябва да е признат разход в бизнес плановете.
• Два от най-скъпите елемента в първоначалната оценка отпадат по замисъл: комуникационната мрежа не се изгражда, а се наема от съществуващото NB-IoT и LoRaWAN покритие, и подмяната на водомерите не е еднократна, а следва естествения метрологичен цикъл. Само това сваля AMI компонента от ≈ 190 млн. € на 100 млн. € по горна граница.

Управленски модел

• Програмен съвет с участието на МРРБ, МОСВ, МЕУ и КЕВР — дигитализацията пресича четири ведомствени мандата и няма как да се управлява само от холдинга.
• PMO в холдинга с реални правомощия по обхват, бюджет и приемане; централизирани рамкови поръчки.
• Споделено дружество в групата за дейта хъб, SOC/NOC и компетентностни центрове — по модела на вече обособените споделени дружества.
• KPI за данни в договорите за управление на управителите на дъщерните дружества, обвързани с капиталовите трансфери.

Седем решения, които се искат сега

1. Мандат. Решение на Съвета на директорите за програма „ВиК Дигитал“ с определен програмен директор и бюджет за подготовка.
2. Показател за дистанционно отчитане. Предложение до КЕВР за въвеждане на показател за качество за дял на СВО с дистанционно отчитане в НРКВКУ за 2027–2031 г. Регистърът вече ще събира данните — липсва само показателят, който да ги управлява. Прозорецът е отворен, докато наредбата не е приета.
3. Ревизия на неизмерените присъединявания. Стартиране на П11 незабавно — това е единственият проект в портфейла с откупуване под две години и не изисква нито нова нормативна уредба, нито европейско финансиране.
4. Бизнес планове. Обръщение към КЕВР и МРРБ за признаване на разходен блок „дигитализация и киберсигурност“ в периода 2027–2031.
5. Модел на данните. Междуведомствена работна група с МРРБ, МОСВ, МЕУ и КЕВР — задача с краен срок 90 дни.
6. Съответствие по ЗКС. Незабавен GAP анализ за деветте големи оператора, докато преходното намаление на санкциите още действа.
7. Обхват на финансирането. Заявяване на проектите П1, П2, П6 и П11 към Програма „Околна среда“ 2021–2027 като секторна, а не като дружествена инвестиция — и вписване на вълни 2 и 3 в програмирането на МФР 2028–2034, което тече сега.